Централните банкери предупреждават: ИИ може да надхитри Фед и да превърне финансовите пазари в хаос

Представете си свят, в който търговията, управлявана от изкуствен интелект, е толкова бърза и ефективна, че Федералният резерв е принуден да дава две пресконференции – една за хората и друга за машините. Или свят, в който централните банкери трябва нарочно да говорят неясно и да действат непредсказуемо, за да не позволят на AI системите да предвиждат решенията им и да печелят от тях. Именно такива сценарии представи пред ръководителите на водещите централни банки икономистът от Принстън Маркус Брунермайер на годишния симпозиум в Джаксън Хоул, предаде Ройтерс.

Според Брунермайер изкуственият интелект може да промени финансовите пазари толкова дълбоко, че централните банки да бъдат принудени да преосмислят някои от основните принципи, върху които се гради паричната политика през последните десетилетия – включително прозрачността, ясното предварително сигнализиране на намеренията и ограничената пряка намеса на паричните власти в пазарите.

В един от най-крайните сценарии централните банки биха могли да бъдат принудени да организират отделна комуникация за хора и за машинни системи. Причината е, че AI може да обработва огромни количества информация толкова по-бързо от човека, че алгоритмите да започнат да предвиждат решенията на централната банка още преди самите политици да са напълно наясно какво ще решат.

Брунермайер нарича това „асиметрично разбиране“ – ситуация, при която машините разбират поведението на централната банка по-добре, отколкото централната банка разбира пазара. Според него AI агентите биха могли да използват това информационно преимущество, за да разработват търговски стратегии, които заобикалят или дори обезсилват действията на паричните власти. При достатъчно широко използване на подобни системи пазарите могат да станат по-малко информативни, по-хаотични и по-лесни за манипулиране. 

Това би поставило централните банки пред парадокс. През последните десетилетия Федералният резерв, Европейската централна банка и останалите големи институции постепенно преминаха към все по-голяма прозрачност, приемайки, че ясното обяснение на намеренията им намалява несигурността и пазарните сътресения.

В свят, доминиран от изкуствен интелект, според Брунермайер тази логика може да се обърне. Колкото по-предвидима е една централна банка, толкова по-лесно машините могат да използват нейните бъдещи действия.

Затова в определени ситуации паричните власти може да бъдат принудени да говорят по-неясно и да бъдат по-непредсказуеми. Икономистът дори допуска, че може да има основания за повече непрозрачност в комуникацията на централните банки, за да не се предоставя стратегическо преимущество на AI системите. 

Друг възможен сценарий е централните банки да бъдат принудени да се намесват много по-пряко на кредитните пазари и да поддържат по-големи баланси, за да ограничават риска от пазарни манипулации, предизвикани от изкуствен интелект.

Това би било особено радикална промяна за сегашния председател на Федералния резерв Кевин Уорш и за много от колегите му, които предпочитат по-малка роля на централните банки на финансовите пазари.

Президентът на Федералния резерв на Бостън Сюзън Колинс заяви пред Ройтерс, че изкуственият интелект и финансовите иновации предлагат реални възможности, но създават и области на риск, включително възможности за незаконна дейност.

По думите ѝ подобни изследвания са полезни, защото очертават крайни сценарии и помагат да започне по-сериозна дискусия за това как трябва да реагират регулаторите.